Чл. 1.

Наредбата се отнася за въжени линии, предназначени за превоз на хора, наричани по-нататък "въжени линии", и определя:

1. съществените изисквания към въжените линии;

2. процедурите за оценяване и начините за удостоверяване на съответствието на предпазните устройства и подсистемите на въжените линии със съществените изисквания;

3. реда за издаване на разрешения на лица за извършване на оценяване на съответствието със съществените изисквания.

Чл. 2.

(1) Наредбата се прилага за:

1. въжените линии, изградени и пуснати в действие след влизането й в сила;

2. подсистемите съгласно приложение № 1 и предпазните устройства, пуснати на пазара след влизането й в сила.

(2) Наредбата не се прилага за:

1. асансьорите и техните предпазни устройства, за които се прилага Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства (обн., ДВ, бр. 94 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 87 и 115 от 2002 г. и бр. 100 от 2003 г.);

2. въжените трамваи с традиционна конструкция;

3. съоръженията за селскостопански цели;

4. монтираните на място и подвижните съоръжения, използвани на панаири и/или в увеселителни паркове, предназначени за развлечение, а не за превоз на хора;

5. съоръженията, използвани в минното дело, или монтираните на място съоръжения за промишлени цели;

6. въжените фериботи;

7. зъбчатите железници;

8. съоръженията, задвижвани с вериги.

Чл. 3.

(1) Въжените линии и тяхната инфраструктура, подсистеми и предпазни устройства трябва да съответстват на приложимите към тях съществени изисквания, определени в наредбата.

(2) Когато са променени важни характеристики или е извършена реконструкция на подсистеми или предпазни устройства на въжените линии, изградени и пуснати в действие преди влизането в сила на наредбата, за които се изисква ново разрешение за пускане в действие, извършената реконструкция като цяло и въздействието й върху въжената линия трябва да отговаря на съществените изисквания, определени в наредбата.

Чл. 4.

(1) При проектирането, изграждането и пускането в действие на въжените линии могат да се прилагат европейски спецификации, специално разработени за тази цел, които осигуряват съответствието на въжените линии със съществените изисквания.

(2) Наименованията и номерата на европейските спецификации се публикуват в официалния бюлетин на Държавната агенция за метрология и технически надзор (ДАМТН).

(3) Въжените линии и тяхната инфраструктура, подсистеми и предпазни устройства, които са изградени в съответствие с изискванията на български стандарт, който въвежда хармонизиран европейски стандарт, се счита, че съответстват на съществените изисквания на наредбата.

(4) Когато за въжените линии и тяхната инфраструктура, подсистеми и предпазни устройства няма хармонизирани европейски стандарти, могат да се използват съществуващите български стандарти и национални технически спецификации, чиито номера са публикувани в официалния бюлетин на ДАМТН и за които се счита, че са важни или подходящи за правилното изпълнение на съществените изисквания на наредбата.

(5) Техническите спецификации по ал. 4 се прилагат в допълнение на европейски спецификации или други стандарти и трябва да осигуряват съответствие със съществените изисквания на наредбата.

Чл. 5.

(1) По искане на възложителя или упълномощеното от него лице всички предвидени за изграждане въжени линии трябва да бъдат подложени на анализ за безопасност съгласно приложение № 2. Анализът се извършва от производителя на въжената линия и обхваща всички аспекти на безопасността на системата и заобикалящата я околна среда при проектирането, изграждането и пускането в действие и дава възможност да се определят въз основа на опита рисковете, които е възможно да се появят по време на действие.

(2) Въз основа на анализа за безопасност лице с техническа правоспособност изготвя доклад за безопасност с препоръки относно предвидените мерки за предотвратяване на рисковете по ал. 1, който включва списък на предпазните устройства и подсистемите, на които трябва да бъде извършено оценяване на съответствието.

Чл. 6.

(1) Анализът за безопасност, декларациите за съответствие и придружаващата техническа документация, която се отнася до предпазните устройства и подсистемите, трябва да бъдат представени от възложителя или от упълномощеното от него лице на консултанта, както и на Държавната приемателна комисия по реда на Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (ДВ, бр. 72 от 2003 г.), а копие от тях трябва да се съхранява от собственика или от ползвателя на въжената линия.

(2) Анализът за безопасност, докладът за безопасност и техническата документация трябва да включват цялата документация, която се отнася до характеристиките на въжената линия и всички документи, удостоверяващи съответствието на предпазните устройства и подсистемите, когато тези документи са налице. Към тях се прилагат и документи, описващи необходимите условия, включително ограниченията при експлоатация и подробно описание на надзора при обслужването, регулирането и поддържането.

(3) Условията за безопасна експлоатация, посочени в доклада за безопасност и техническата документация, се проверяват периодично по реда на съответната наредба по чл. 31 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП).

Чл. 7.

(1) Предпазните устройства и подсистемите се пускат на пазара само ако позволяват изграждането на въжени линии, съответстващи на съществените изисквания на наредбата.

(2) Предпазните устройства се пускат в действие само ако позволяват изграждането на въжени линии, които при правилно монтиране, поддържане и използване по предназначение не застрашават здравето или безопасността на хората или опазването на вещите.

Чл. 8.

Счита се, че съответстват на изискванията на наредбата:

1. предпазните устройства, които имат нанесена маркировка за съответствие съгласно изискванията на Наредбата за маркировката за съответствие със съществените технически изисквания към продуктите (ДВ, бр. 66 от 2000 г.) и които са придружени с декларация за съответствие съгласно приложение № 9;

2. подсистемите, които се придружават от декларация за съответствие и от техническа документация.

Чл. 9.

(1) Въжените линии се изграждат и пускат в действие при спазване на изискванията на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и нормативните актове по прилагането му.

(2) Предпазните устройства и подсистемите, вградени във въжените линии, се монтират и пускат в действие само ако позволяват изграждането на въжени линии, които при правилно монтиране, поддържане и използване в съответствие с предназначението им не застрашават здравето и безопасността на хората или опазването на вещите.(3) Въжените линии се изграждат и пускат в действие само ако са проектирани и изградени по начин, който осигурява съответствието им със съществените изисквания на наредбата.

Чл. 10.

Съществените изисквания, включително изискванията за функционална пригодност и пригодност за поддържане, се прилагат при проектирането, изграждането и пускането в действие на въжените линии.

Чл. 11.

(1) Основното изискване при проектирането, изграждането и действието на въжените линии е осигуряването на безопасността на ползващите лица, обслужващия персонал и трети лица.

(2) Всички въжени линии трябва да бъдат проектирани, пускани в действие и поддържани в съответствие със следните принципи за безопасност, които трябва да се прилагат в следната последователност:

1. изключване или ако това не е възможно, намаляване на рисковете посредством конструктивни мерки;

2. определяне и прилагане на всички необходими мерки за предпазване от рискове, които не могат да бъдат изключени чрез конструктивни мерки;

3. определяне и обявяване на предпазните мерки, които трябва да бъдат взети, за да се избегнат рисковете, които е било невъзможно да се изключат посредством решенията и мерките по т. 1 и 2.

(3) Въжените линии трябва да бъдат проектирани и изградени така, че да се осигури безопасната им експлоатация, като се вземат под внимание видът на линията, природните и физическите особености на терена, върху който тя е изградена, заобикалящата я околна среда, атмосферните и метеорологичните фактори, както и възможните препятствия и постройки, разположени наоколо, както на земята, така и във въздуха.

(4) При проектирането и изграждането на въжената линия трябва да се предвидят мерки за осигуряване на безопасността на превозваните хора и обслужващия персонал в случай на пожар на въжената линия.

(5) При проектирането и изграждането на въжената линия трябва да се предвидят специални мерки за защита на хората и линията от мълнии.

Чл. 12.

Въжената линия, подсистемите и всички нейни предпазни устройства трябва да бъдат проектирани и изработени така, че да издържат с достатъчна степен на сигурност на всички възможни натоварвания, възникващи при предвидими обстоятелства, включително и на онези, които възникват, когато въжената линия не е в експлоатация, като се обръща по-специално внимание на външните влияния, динамичните въздействия и умората на материалите при динамичното натоварване, като се спазват общоприетите правила на техниката, по-специално относно избора на материалите.

Чл. 13.

(1) Въжената линия, подсистемите и всички предпазни устройства трябва да бъдат проектирани и изработени така, че да се осигури безопасното им сглобяване и монтиране на място.

(2) Предпазните устройства трябва да са проектирани така, че грешките при монтирането им да бъдат избегнати чрез конструкцията им или чрез подходяща маркировка върху самите тях.

Чл. 14.

(1) Предпазните устройства трябва да бъдат проектирани, изработени и да могат да се използват така, че да се осигури при всички случаи функционалността на всяко едно от тях и/или безопасността на въжената линия в съответствие с анализа за безопасност по чл. 5 (приложение № 2), така че тяхната неизправност да е много малко вероятна или с допустим коефициент на безопасност.

(2) Въжената линия трябва да бъде проектирана и изработена по начин, който осигурява, че по време на експлоатацията й при всяка неизправност на предпазно устройство, която е възможно да се отрази, дори и косвено, на безопасността на линията, може да се реагира своевременно чрез подходящи мерки.

(3) Предпазните мерки по ал. 1 и 2 трябва да действат ефективно през периода между две планирани проверки на предпазните устройства. Периодът за извършване на планираните проверки на предпазните устройства трябва да бъде ясно посочен в инструкцията за експлоатация.

(4) Предпазните устройства, които са включени във въжената линия като резервни части, трябва да отговарят на съществените изисквания на наредбата и на условията, отнасящи се до пълното им взаимодействие с останалите части на въжените линии.

Чл. 15.

(1) Всяка неизправност във въжената линия, която може да предизвика повреда, застрашаваща безопасността, и всяко външно нормално предвидимо събитие, което може да застраши безопасността, трябва, когато това е осъществимо, да бъдат установени, сигнализирани и неутрализирани от предпазното устройство.

(2) Въжената линия трябва да може да бъде спряна ръчно по всяко време.

(3) След спирането на въжената линия от предпазно устройство не трябва да е възможно повторното й включване, освен ако не е предприето съответно действие.

Чл. 16.

Въжената линия трябва да бъде проектирана и изградена по начин, който да позволява безопасно извършване на текущо или специално техническо поддържане и на ремонтни дейности.

Чл. 17.

Въжената линия трябва да бъде проектирана и изградена по начин, който да осигурява, че всяко вътрешно или външно въздействие с неблагоприятен ефект, произтичащо от вредни газове, излъчване на шум или вибрации, е в рамките на допустимите граници.

Чл. 18.

(1) Въжената линия трябва да бъде проектирана така, че да е възможно нейното безопасно използване, като се вземат под внимание особеностите на терена, заобикалящата я околна среда, атмосферните и метеорологичните условия, всички възможни препятствия и постройки, разположени наоколо, на земята или във въздуха, така че да не причинява вредни въздействия и да не представлява опасност при всякакви условия на експлоатация, обслужване или при операция за спасяване на хора.

(2) Между превозните средства, тегличите, трасето, въжетата и възможните препятствия и постройки, разположени наоколо, на земята или във въздуха, трябва да се поддържат достатъчни хоризонтални и вертикални разстояния за безопасност, като се взема под внимание вертикалното, надлъжното и напречното движение на въжетата и превозните средства или на тегличите при най-неблагоприятните предвидими работни условия.

(3) При определяне на максималното вертикално разстояние между превозните средства и земята трябва да се взема предвид видът на въжената линия, видът на превозните средства и спасителните операции. В случай на открити превозни средства трябва да се взема предвид и рискът от падане, както и психологическите аспекти, свързани с разстоянието между превозните средства и земята.

(4) Максималната скорост на превозните средства или на тегличите, минималното разстояние между тях и тяхното ускоряване и спиране трябва да се определят така, че да осигуряват безопасността на хората и безопасното действие на въжената линия.

Чл. 19.

(1) Станциите и конструкциите по трасето трябва да бъдат проектирани, монтирани и оборудвани така, че да осигуряват устойчивост. Те трябва да позволяват безопасното водене на въжетата, превозните средства и тегличите, както и да позволяват безопасното им поддържане при всякакви експлоатационни условия.

(2) Зоните на входа и на изхода на въжената линия трябва да бъдат така проектирани, че да гарантират безопасното движение на превозните средства, на тегличите и на хората. Движението на превозните средства и на тегличите в станциите трябва да се осъществява без риск за хората, като се отчита и влиянието на тяхното възможно активно взаимодействие при движението им.

Чл. 20.

(1) По отношение на въжетата и техните опори трябва да се предприемат всички мерки в съответствие с най-новите постижения в техниката, за да се:

1. избегне скъсване на въжетата или на техните съединения;

2. осигури натоварване в границите на допустимите минимални и максимални стойности;

3. осигури, че въжетата са монтирани върху опорите си по безопасен начин и е предотвратено дерайлирането им;

4. даде възможност да бъдат под контрол.

(2) Когато не е възможно да се предотвратят всички рискове от дерайлиране на въжетата, трябва да се предприемат мерки, гарантиращи, че въжетата могат да бъдат задържани, а въжените линии да бъдат спрени без риск за хората в случай на дерайлиране.

Чл. 21.

Главното задвижване на въжената линия трябва да бъде с подходящи характеристики и възможности и да е приспособено към различните задвижващи системи и режими на работа.

Чл. 22.

(1) Въжената линия трябва да има резервно задвижване с енергозахранване, независимо от захранването на главното задвижване.

(2) Допуска се въжената линия да няма резервно задвижване, когато анализът за безопасност показва, че хората могат да напуснат бързо, лесно и безопасно превозните средства и по-специално тегличите.

Чл. 23.

(1) В случай на необходимост въжената линия и/или превозните й средства трябва да могат да бъдат спрени във всеки момент, при най-неблагоприятните условия от гледна точка на допустимото натоварване и сцеплението на задвижващата шайба по време на експлоатация. Спирачният път трябва да бъде толкова къс, колкото изисква сигурността на въжената линия.

(2) Стойностите на закъснението трябва да бъдат в съответните допустими граници, които да осигурят както безопасността на хората, така и съответстващия режим на работа на превозните средства, въжетата и другите части на въжената линия.

(3) Във всички въжени линии трябва да има две или повече спирачни системи, всяка от които да може да спре линията. Те трябва да са координирани по такъв начин, че автоматично една от тях да замени активната система, когато нейната ефективност стане недостатъчна. Последната спирачна система на теглещото въже трябва да действа директно върху задвижващата шайба. Тези изисквания не се отнасят за ски-влековете.

(4) Въжената линия трябва да има ефективно спирачно устройство и блокиращ механизъм, които да я предпазват от непреднамерено повторно включване.

Чл. 24.

Управляващите устройства трябва да бъдат проектирани и изработени така, че да са безопасни и надеждни, да издържат на нормалното работно натоварване и на външни фактори, като влажност, екстремни температури и електромагнитни смущения, и по такъв начин да не причиняват опасни ситуации, дори в случай на грешка при експлоатацията.

Чл. 25.

На обслужващия персонал трябва да бъдат предоставени подходящи комуникационни устройства, които да му дават възможност да общува помежду си по всяко време и да уведомява ползващите въжените линии хора при авария.

Чл. 26.

Превозните средства и/или тегличите трябва да бъдат проектирани и пригодени по такъв начин, че при предвидими работни условия да е невъзможно изпадането на човек от тях, както и подлагането му на други рискове.

Чл. 27.

Хващачите на превозните средства и на тегличите трябва да бъдат конструирани и оразмерени по такъв начин, че и при най-неблагоприятните условия:

1. да не повреждат въжето, или

2. да не приплъзват, с изключение на случаите, когато приплъзването не засяга съществено безопасността на превозното средство, на теглича или на въжената линия.

Чл. 28.

(1) Вратите на превозните средства (вагони, кабини) трябва да бъдат така проектирани и изработени, че да е възможно затварянето и заключването им. Подът и стените им трябва да бъдат проектирани и изработени така, че да издържат натиска и натоварването, упражнявани от ползващите ги лица при всякакви обстоятелства.

(2) Когато от съображения за безопасност по време на работа се изисква да има придружител на превозното средство, то трябва да е осигурено с необходимото оборудване, за да може придружителят да изпълнява задачите си.

Чл. 29.

Превозните средства и/или тегличите, и по-специално техните механизми за окачване, трябва да бъдат проектирани и пригодени така, че да осигуряват безопасността на обслужващия персонал по време на техническото им обслужване съгласно съответните правила и инструкции.

Чл. 30.

Когато превозните средства са оборудвани с освобождавани по време на работа в станциите хващачи, трябва да се вземат всички необходими мерки, без риск за ползващите лица, за спиране на всяко превозно средство, както и предпазването му от падане в момента на:

1. потегляне, ако хващачът е неправилно включен към въжето;

2. пристигане, ако хващачът не е изключен от въжето.

Чл. 31.

Превозните средства на наземните въжени железници (фуникуляри) и на двувъжените линии, ако конструкцията им позволява това, трябва да имат устройство за автоматично спиране по ходовия път в случаите, когато възможността от скъсване на теглещото въже по определени причини не може да бъде изключена.

Чл. 32.

Когато всички рискове от дерайлиране на превозното средство не могат да бъдат отстранени чрез други мерки, то трябва да има устройство против дерайлиране, което да позволява спирането на превозното средство без риск за хората.

Чл. 33.

(1) Достъпът до зоните за качване и изходът от зоните за слизане, както и качването и слизането на ползващите лица трябва да бъде организирано с оглед на движението и спирането на превозните средства по такъв начин, че да се осигури безопасността на хората, и по-специално в участъците, където съществува риск от падане.

(2) Деца и хора с ограничена подвижност трябва да могат да използват въжената линия по безопасен начин, ако тя е предназначена за превозване на такива хора.

Чл. 34.

(1) Лицата, отговорни за експлоатацията на въжената линия, трябва да вземат всички технически решения и мерки, за да осигурят ползването на въжената линия по предназначение съгласно нейната техническа спецификация и работни условия, както и спазването на инструкциите за безопасна експлоатация и поддържане. Ръководството с инструкциите и съответните упътвания трябва да бъдат съставени на български език.

(2) Лицата по ал. 1 трябва да имат необходимите материални средства и да бъдат квалифицирани за извършването на съответната дейност.

Чл. 35.

Лицата по чл. 34, ал. 1 трябва да вземат всички технически решения и мерки, които да гарантират, че в случай на аварийно спиране на въжената линия ползващите лица могат да бъдат свалени и изведени безопасно в рамките на определеното време, съобразено с типа линия и заобикалящата я среда, както и в случаите, когато тя не може да бъде пусната отново бързо.

Чл. 36.

(1) Подвижните части на въжената линия, които са достъпни в станциите, трябва да бъдат проектирани, изработени и монтирани така, че да изключват всякакви рискове.

(2) Частите по ал. 1 трябва да имат защитни устройства за предотвратяване на злополуки в случаите, когато рисковете съществуват. Тези устройства трябва да бъдат от такъв тип, че да не могат да се отстраняват без използването на инструменти и да не се нарушава тяхната функционалност.Чл. 37. Работните места и работните зони, включително и онези, използвани само в редки случаи, и подстъпите до тях, трябва да бъдат проектирани и изградени така, че да предпазват от падане обслужващия персонал. Когато конструкцията не отговаря на изискванията, тя трябва да има места за закрепване на лични предпазни средства за предпазване от падане.

Чл. 38.

(1) Преди пускане на предпазните устройства на пазара производителят или неговият упълномощен представител трябва:

1. да ги подложи на процедура за оценяване на съответствието съгласно чл. 40, ал. 1;

2. да състави декларация за съответствие съгласно приложение № 3;

3. да нанесе маркировка за съответствие.

(2) Оценяването на съответствието на предпазните устройства се извършва по писмено заявление на производителя или на неговия упълномощен представител до избрано от него лице, получило разрешение за оценяване на съответствието.

Чл. 39.

(1) Когато производителят или неговият упълномощен представител не са извършили действията по чл. 38, те трябва да се извършат от лицето, което пуска предпазните устройства на пазара.

(2) Задълженията за извършване на оценяване на съответствието по чл. 38 се отнасят и за лицата, които изработват предпазни устройства за собствена употреба.

Чл. 40.

(1) Предпазните устройства се оценяват по следните процедури по избор на производителя:

1. "Изследване на типа - модул В" (приложение № 4) и "Осигуряване на качеството на производството - модул D" (приложение № 5), или

2. "Изследване на типа - модул В" (приложение № 4) и "Проверка на продукта - модул F" (приложение № 6), или

3. "Проверка на единичен продукт - модул G" (приложение № 7), или

4. "Пълно осигуряване на качеството - модул Н" (приложение № 8).

(2) Модулите по ал. 1, т. 1 - 4 трябва да се прилагат, като се вземат под внимание специфичните допълнителни условия във всеки един модул.

Чл. 41.

Маркировката за съответствие се нанася ясно и на видно място на всяко предпазно устройство или ако това не е възможно, на табели, трайно закрепени към него.

Чл. 42.

(1) Оценяването на съответствието на подсистемите се извършва по процедура за изследване съгласно приложение № 10 след подаване на писмено заявление от производителя или неговия упълномощен представител до избрано от него лице, получило разрешение за оценяване на съответствието.

(2) Когато производителят на подсистеми не извършва стопанска дейност на територията на Република България и няма упълномощен представител по чл. 4, ал. 3 от ЗТИП, действията по ал. 1 трябва да се извършат от лицето, което пуска подсистемите на пазара.

(3) Производителят или неговият упълномощен представител или лицето, което пуска подсистемите на пазара, трябва да състави декларация за съответствие въз основа на изследването по ал. 1.

(4) След изпълнението на процедурата по ал. 1 лицето, получило разрешение за оценяване на съответствието, изготвя сертификат за изследване на подсистемите и придружаващата ги техническа документация.

(5) Техническата документация по ал. 4 трябва да включва:

1. всички необходими документи, касаещи характеристиките на подсистемата;

2. всички документи, удостоверяващи съответствието на предпазните устройства, когато такива устройства са вградени в подсистемата;

3. подробно описание на условията и на ограниченията при употреба, както и съответните части от инструкциите за техническо обслужване.

Чл. 43.

Лицето, което кандидатства за получаване на разрешение за оценяване на съответствието на предпазни устройства и/или подсистеми, трябва да отговаря на изискванията по чл. 10, ал. 1 ЗТИП, на изискванията на БДС EN 45011, БДС EN 45012, БДС EN 45004 и БДС EN ISO/IEC 17025 в зависимост от процедурите и продуктите, за които кандидатства, и:

1. да може да изпълнява една или повече процедури за оценяване на съответствието на предпазните устройства и/или подсистемите;

2. да има методики и инструкции за изпитване на предпазните устройства и подсистемите, когато не се прилагат стандартите по чл. 4, ал. 3;

3. да има най-малко един сертифициран одитор, който да отговаря на изискванията на БДС ISO 30011 "Критерии за квалификация на одиторите" при извършване на оценяване на внедрената система за осигуряване на качеството, когато това се изисква от процедурата за оценяване на съответствието;

4. да има наръчник на системата по качеството.

Чл. 44.

(1) Лицето по чл. 43 подава до председателя на ДАМТН заявление, в което посочва процедурите и продуктите, за които желае да получи разрешение, и:

1. удостоверение за актуално състояние, когато лицето е регистрирано по Търговския закон, или копие от акта за създаването, когато лицето е създадено с акт на Министерския съвет;

2. справка по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗТИП;

3. справка за обхвата на компетентност и за техническите средства, с които разполагат собствените му лаборатории и/или лабораториите за изпитване, с които има сключени договори;

4. копие от сключените договори с подизпълнители, когато ще възлага изследвания и изпитвания на други лица;

5. копие от сертификатите за акредитация на лабораториите, когато има такива;

6. декларации на лицето и на наетия от него персонал за обстоятелствата по чл. 10, ал. 1, т. 3, 5 и 7 ЗТИП;

7. копие от договора за застраховка за вредите, които могат да настъпят вследствие на неизпълнение на задълженията му;

8. списък на стандартите по чл. 4, ал. 3, отнасящи се до продуктите, посочени в заявлението;

9. методики и инструкции за изпитване на предпазни устройства и/или подсистеми, когато не се прилагат стандартите по чл. 4, ал. 3;

10. сертификат на одитора, който ще извършва оценяване на внедрената система за осигуряване на качеството, когато това се изисква от процедурата за оценяване на съответствието;

11. наръчник на системата по качеството.

(2) В случаите по чл. 11, ал. 2 ЗТИП лицето, което кандидатства за получаване на разрешение за оценяване на съответствието, подава до председателя на ДАМТН заявление и:

1. документите по ал. 1, т. 1, 3, 7, 9, 10 и 11;

2. сертификат за акредитация от серията БДС EN 45000, издаден от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация", в зависимост от процедурите, за които кандидатства:

а) за "Изследване на типа - модул В" (приложение № 4) по стандарт БДС ЕN 45004 и/или БДС EN 45011;

б) за "Осигуряване на качеството на производството - модул D" (приложение № 5) по стандарт БДС EN 45012;

в) за "Пълно осигуряване на качеството - модул Н" (приложение № 8) по стандарт БДС ЕN 45012;

г) за "Проверка на единичен продукт - модул G" (приложение № 7) по стандарт БДС ЕN 45004 и/или БДС EN 45011;

д) за "Проверка на продукта - модул F" (приложение № 6) по стандарт БДС ЕN 45004 и/или БДС 45011;

е) за "Изследване на подсистеми" (приложение № 10) по стандарт БДС EN 45011..

Чл. 45.

(1) Оценяването на изпълнението на изискванията на чл. 43 се извършва по процедура, утвърдена от председателя на ДАМТН, която се предоставя на заявителя.

(2) В срок до 3 месеца от получаване на документите по чл. 44 председателят на ДАМТН издава разрешение за извършване на оценяване на съответствието на предпазните устройства и/или подсистемите със срок на валидност 3 години или отказва издаването му с мотивирано решение.

(3) Разрешението за оценяване на съответствието не може да се прехвърля или преотстъпва на други физически или юридически лица.

(4) Продължаването на срока или разширяване обхвата на разрешенията се извършва по реда на тяхното издаване.

(5) Държавната агенция за метрология и технически надзор проверява периодично лицето, получило разрешение за оценяване на съответствието, за спазване на условията, при които е издадено разрешението.

§ 1.

По смисъла на наредбата:

1. "Въжени линии, предназначени за превоз на хора" са съоръжения, състоящи се от множество съставни части, проектирани, произведени, монтирани и пуснати в действие с цел превоз на хора в превозни средства или чрез тегличи, където окачването и/или теглителната сила се осигурява от въжета, разположени по дължината на трасето, и които са:

а) наземни въжени железници (фуникуляри) и други линии с превозни средства, носени от колела или от други устройства за окачване, където теглителната сила се осигурява от едно или повече въжета;б) висящи въжени линии, чиито превозни средства се носят и/или преместват посредством едно или повече транспортни въжета; към тях спадат кабинни и седалкови линии;в) ски-влекове, при които ползващите ги лица биват изтегляни чрез тегличи посредством въже.Въжената линия включва цялостната система, състояща се от подсистеми и инфраструктура.

2. "Инфраструктура" е проектираната специално за всяка въжена линия и изградена на място инфраструктура, която включва общия план на разположението, данни за системата, станции и конструкции по дължината на трасето, които са необходими за изграждането и действието на линията, включително и фундаментите.

3. "Превозни средства" са съставна част на висяща въжена линия или наземна въжена железница, в които се превозват хора.

4. "Предпазно устройство" е всяка основна съставна част, група от съставни части, част от сглобена единица или цялостна сглобена единица, както и всяко устройство, вградено във въжената линия за осигуряване на безопасното й функциониране и определено чрез анализ за безопасност, неизправността на което застрашава здравето и безопасността на ползващите лица, обслужващия персонал или трети страни.

5. "Възложител" е всяко физическо или юридическо лице, което възлага поръчката за изпълнение на въжената линия.

6. "Упълномощено от възложителя лице" е лицето по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ.

7. "Лице с техническа правоспособност" е физическо лице, което може да извършва проучвателни, проектантски, контролни, строителни и надзорни дейности, ако притежава техническа правоспособност съобразно придобитата му специалност и образователно-квалификационна степен, определена в чл. 229 ЗУТ.

8. "Консултант" е лицето по смисъла на чл. 166, ал. 1 от ЗУТ, който въз осно